Предай нататък

Изказване пред студенти - лидери на малки общности

Лидерска конференция на Българския християнски студентски съюз

Трявна, 3 март 2016 г.

Трявна и Ерусалим. Виждам ги като две лица на една и съща монета. Виждам много сходства в тях и наистина се вълнувам, че тези прилики се изявяват точно днес.

През 2000 г. по кината излезе един филм, който малцина от вас помнят, тъй като кинематографично не би стигнал до надпреварата за Оскарите, макар в него да играят звезди като Кевин Спейси, Хелън Хънт, Хейли Джоуел Осмънд, Джим Кавийзъл, че дори и Джон Бон Джоуви (всъщност дори само неговото участие вече казва достатъчно за несъстоятелността на филма). Той обаче има огромен емоционален заряд и няма да ви остави безучастни. Аз го помня и до днес.

Той се казва "Предай нататък". Филмът разказва за един учител по Социални науки (Кевин Спейси), който дава задача на своя клас от 11-годишни деца да измислят идея, която ще промени света към по-добро - и след това да я приложат. Давал тази задача всяка година на децата в неговия клас. Защото иска да ги накара от малки да вярват, че нещо в този свят зависи от тях. Както самият той казва в своята вдъхновяваща реч още от самото начало: “Очаква ви един цял свят и дори да не искате да се срещате с него, той ще дойде и ще ви удари като мокър парцал в лицето.” След това се опитва да ги предизвиква да мислят извън рамките и извън всякакви ограничения. “Границите на възможното са единствено в съзнанието ви” - казва героят на Кевин и сам не знае колко е прав.

И всяка година децата излизат едно след друго с прекрасни идеи. Като например едно от тях, което решава, че ще направи онлайн платформа, в която ще организира всички китайски деца в един зададен момент едновременно да подскочат. Нещо, което определено би променило света. Най-малкото ще измести орбитата на Земята. Пък кой знае, може това да е за добро.

Едно от момчетата обаче измисля задача, която нарича "предай нататък". Задачата изисква да намериш трима души, които не могат сами да се справят с нещо. Трябва обаче да е нещо голямо, да е истинска нужда и да изисква много голяма жертва от теб. И най-вече - трябва да е безкористно. Единственото нещо, което ще искаш в замяна, е всеки един от тези хора да намери на свой ред други трима, на които да помогне. И всеки от тях - също по трима. Ако можете да смятате в геометрична прогресия, ще видите за какъв ефект реално иде реч.

Целта му обаче е не просто да изкара добра оценка в училище, но наистина да помогне на някого, защото е дете, изтъкано от емпатия и усещане за близост. И най-вече - дете, което много обича майка си и тя се превръща в един от косвените “обекти” на “предай нататък”. Изоставена от своя мъж и работеща на две места, без възможност да отгледа детето си правилно, тя сама се бори с куп проблеми и неусетно се връща към стария си проблем с алкохолизма.

Постепенно детето се проваля една по една със задачите, които си поставя. Един наркоман за известно време се избавя от зависимостта, за да изпадне в още по-тежка криза след това. Едно момче не получава нужната помощ и се озовава пребито в кофа за боклук, без да има желание да предава комуто и да било каквото и да било. Един осакатен мъж отказва да приеме любовта, защото се страхува твърде много от отхвърляне.

Нещо обаче зад кулисите работи. Тайно и полека. И един провал на една училищна задача, който може да доведе единствено до добра оценка за старание, внезапно се превръща в една невиждана вълна от прояви на добрина и достига мащабите на невероятен национален феномен, покрил Америка от бряг до бряг. “Вземете всички онези неща, които не харесвате в този свят - и ги обърнете с хастара навън.” Този завет не остава глух. Вижте филма.

Какво общо обаче има всичко това с приликите между Трявна и Ерусалим?

Вие. Точно така.

Една група млади ентусиасти се е събрала тук с едничката цел да промени света. Тази група обаче не си прави социални експерименти, макар изходът отново да е на живот и смърт. Тази група има предимството да знае, че е обречена да успее.

Преди две хиляди години една подобна по размер на тази група, в един също толкова отдалечен край на империята, какъвто сме ние в периферията на Европейския съюз, вече направи това дело. Тръгна и преобърна света с главата надолу. С хастара навън. Не защото бяха велики личности и притежаваха супер сили. Ни най-малко. Тази група се състоеше от хора, които в много отношения бяха много по-сбъркани от който и да е от нас.

Петър беше импулсивен и невъздържан рибар, прост човечец.

Матей беше силно недолюбван бирник, нещо като шеф на митница.

Юда предаде Христос.

По-късно бе повикан Павел, който е гонител на християните с едничка мисия да ги унищожи.

Христос обаче ги нарече “пратеници”. И ги хвърли в света, с ясното съзнание за границите на възможното. Защото те не разчитаха на своя си акъл, сила или умения. Те просто бяха уверени, че са прекарали три години с живия Христос. За Павел пък по-скоро три минути бяха достатъчни. И знаеха, че смъртта не Го е победила, а тъкмо обратното. И най-вече - имаха силата на Духа, чието свръхестествено присъствие изпитаха.

Така преди 16 години един филм, който помня и до днес, показа как става на дело това. Защото доброто у нас не е наше си. То винаги е Божие дело, под каквито и да е термини да го крием.

Между другото, стоим на земя, която с живия живот демонстрира това. Трявна е дом на първата възрожденска художествена школа в страната. Може с дни да се говори по темата защо изкуството е важно за изграждането на една личност и нация. И как, ако искаш да контролираш един народ, не ти трябва да го мачкаш и убиваш. Просто трябва да му отнемеш образованието и изкуството. Или да ги опошлиш, както е в днешно време, но то е същото.

В тази връзка, когато слезете на площада, обърнете специално внимание на сградата на Старото школо. Тя е строена в началото на 30-те години на 19 век и, ако не се лъжа, е най-старото училище в страната.

Нали знаете какъв е бил принципът на килийните училища у нас през Възраждането, когато е било натрупването на знание и не сме имали подготвени учители?

Точно така - Предай нататък. Дело, което променя света. Едни предават на други, те от своя страна на трети верни - и така нататък. Звучи ли ви познато? Няма голяма творческа идея, която да не идва от Бога, това винаги ще го повтарям.

Тук са родени Пенчо Славейков и Ангел Кънчев. Това са личности, стъпили и израснали върху предаденото от верни други преди тях. Реално ползвали се от задачата “предай нататък”. И безспорно сред гигантите на нашето Възраждане и след това.

И не на последно място, макар това да не съм го казал официално - това е домът на така наречената “жива” бира у нас. За който се интересува, после можем да обсъдим качествата й, но важното е никога да не забравяте, че тук животът кипи и се предава на поколенията.

Затова ви моля и насърчавам. Използвайте духа на това живо място. И най-вече - използвайте Духа на живия Бог. Бъдете за хората тази квас, която ще направи живота им малко по-добър. Не правете всичко с едничката користна цел да спечелите души за Божието царство. Това ще дойде само. Бог знае как да го постигне. Вие предайте нататък онова, което ви е дадено, живейте пълноценен живот и го споделяйте максимално с всички около вас.

Другото е Божа работа. Обещавам ви, ще й се насладите максимално.

За съжаление момчето от филма "Предай нататък" не успя да види резултата от своя труд.

Нито пък Славейков.

Нито реална видима полза от художествени училища се е видяла веднага.

Нито първите апостоли всъщност са имали представа докъде ще се простре делото от усилията им.

Но светът няма да е същият, след като ние излезем оттук. При това без да се напъваме. А просто като сме християни. Което на гръцки означава “малки христосчета”. И първите вярващи не са се нарекли така сами, а това име им е дадено от околните. Само защото са виждали, каквото са видели.

Нека Христос в нас да ни прави да отразяваме Него. Като в огледало.

И понеже обичам да говоря за филми и вярвам убедено, че качественото кино, както всяко качествено изкуство, ни разкрива част от личността на Духа, независимо дали го назоваваме “християнско” или “светско”, сега се сещам за още един филм. Още се обсъждат тазгодишните Оскари, а този взе четири големи статуетки през 2010 г., заедно с още 98 награди.

“Речта на краля” разказва за един тежко болен крал на Великобритания, който е на път да си иде. Оставя след себе си четирима сина, от които един абдикира скандално и короната отива най-неочаквано в Бърти - най-неподготвения сред останалите. Той е… в общи линии смотан и с ниско самочувствие. И най-лошото - заеква. По нищо не може да бъде оприличен на крал, а братята му, които са готини и популярни в очите на обществото, не правят нищо, за да му помогнат в това.

Той толкова много страда от положението и неадекватността си, че заявява “Ако си обикновен човек, какво основание имаш да си крал?”

Обаче не спира да се бори със себе си, с недостатъците си и най-вече - със самочувствието си. И въпреки, че братята му са толкова по-куул от него, последните думи на старият крал на смъртния одър са: “Бърти има повече кураж от всичките му братя, взети заедно.” И тези думи преобръщат света му. Вижте филма.

Някога си, в дълбоката древност, един друг “обикновен” човек също заекваше. И беше “тежкоезичен”. Но Бог преобърна света чрез него. И нито той, нито Бърти, нито вие сте обикновени хора. Вие сте царско свещенство.

Затова, като си тръгнем от тук, “когато ви отведат в синагогите, пред управителите и властите, не се притеснявайте как ще се защитите или какво ще говорите, защото в онзи момент Светият Дух ще ви научи какво трябва да кажете”. Помнете и препрочитайте думите от Лука, 12 глава..

Думи на Христос, не мои. Между другото, героят на Кевин Спейси във филма “Предай нататък”, искрено изненадан от реакцията на дадената от самия него задача, възкликва в една от най-хубавите сцени във филма: “Аз всяка година давам тази задача и винаги я оценявам по старание, а не по резултати. Всъщност аз НЕ очаквам да я изпълнят!”

Е, Христос не само очаква да свършите делото. Той знае, че ще го изпълните. Неслучайно е поверил Царството си на вас.

Благодаря ви!