Там, където...

Често си задавам въпроса какво мога и трябва да дам на дъщеря ни като задължително и безусловно знание. От една страна за мен е важно тя да открие всичко сама за себе си, да бъде откривател, да търси и всяко познание да бъде плод на собствени усилия. От друга страна обаче има едни базови основи, които за мен са неприкосновени и същностни, за които не бих искал да се чуди и да търси.

Естествено, не знам как и в каква посока ще се развие, тъй като това е човече със своя същност и своя посока. Но бих искал да направя, каквото зависи от мен, за да може тя да цени приятелите, да бъде вярна, да бъде почтена, да прави на другите само онова, което би искала на нея да се прави и не на последно място - да изявява вяра в Бога, в Който аз вярвам. Този Христос, на който в рамките на месец цял свят празнува възкресението.

Този същият Бог е създал и творението около нас и ни е дал ясната и недвусмислена отговорност да го пазим, развиваме и да бъдем добри настойници. Да, ние сме най-интелигентните мислещи създания на планетата, но за съжаление често нямаме никаква представа как да използваме своя интелект и творим зло, рушим и убиваме. Защо... не знам. Никога няма да мога да разбера.

Едно от най-чудните и важни неща, които искаме да научим Ария и които са сред базовите, безусловни и неоспорими принципи е как да пазим природата и земята, как да бъдем верни и да оценяваме това, което имаме. Затова искаме да й създадем непосредствена връзка с дивата природа и сме благодарни, че имаме под носа си планината Витоша, където тя може да изпита всичко това и много повече.

Затова ето ни нас - Ария се възхищава и ахва пред всяка тревичка, цветенце, докосва всяко листенце, слуша всяка птичка и гледа с благоговение всяка течаща вода. Защото на нея й е дадена една особена чувствителност, която сякаш прави връзката с природата и подсъзнателно знае как да я пази. Надявам се това да можем да научим и ние. Защото тя е наш учител.

И в тази връзка искам да споделя един проект на учениците от 6 клас от частното училище "Петко Славейков". Това е макет на околната среда, каквато я искаме и каквато би могла да се превърне, ако не сме внимателни. Не само в собственото си поведение. Но и в отговорността си да я пазим от посегателства.

Днес на Витоша видяхме много бутилки, кенчета и други боклуци. Не знам кой и как е решил, че е добра идея да ги захвърли. Не знам генерално кой и как решава, че е добра идея да посяга на природата. Но знам, че всеки път, когато с лични или общи усилия спрем подобни античовешки пориви, всеки път, когато изграждаме по малко съзнание, ние всъщност градим вечността.

И това е #добратановина.