И след всичко това... не отидох. Причините да не отида да си отметна това удоволствие от моя bucket list по това време ми се струваха по-убедителни от тези да го направя - било то финансови, логистични или други битови.
Долорес О'Райърдън обаче си отиде от този свят веднага след края на това турне - в началото на 2018 г. Нелепо, както може да се предположи. Неочаквано и шокиращо. И толкова с плановете и възможностите, които си бяха отишли завинаги. Сега онези причини ми се струват неадекватни...
На днешния ден преди 13 години загубихме баба Катя. Тя беше топла светлинка и притегателна точка за цялото семейство, заради нея Стара Загора е това, което е в моето сърце. Тя имаше дарбата да събира, а не да разпилява, да ти дава да мечтаеш, да търсиш и да намираш, като в същото време осигуряваше баланса и основата, и всичко, което е нужно за всекидневието. На този ден винаги си мисля за отминалите дни, за загубеното, за носталгията и за стремежа да уловим мига и да го направим вечен. Покрай нея обаче знам, че възможностите или са там, или са вече пропуснати, а най-добре е да се борим за тях докато още има смисъл.
Щеше ми се баба Катя да беше още наоколо. Щеше ми се и да имах още възможности да видя Cranberries на живо. Щеше ми се да не бях изгубил всичко това и толкова много, свързано с този ден. Или въобще, понеже за тези неща няма смисъл да се спори, ми се иска да науча нещо в дни като този. Може би това е, че всеки ден е нова възможност и Господ ми дава множество такива, за да се науча да ги ценя, да ги преследвам и да ги грабвам според възможностите си. Дори да бъркам, по-добре е да стане, като съм се опитал, отколкото като съм бездействал.
https://youtu.be/3XstZjZAmLQ