Ако още не сте чували за новата световна мания "хугa" - това e датската концепция за щастието в живота (пише се hygge). Трябва да призная, че прегръщам тренда с отворени обятия. Накратко, това е идеята да се оставиш на мига, да се отдадеш на случващото се и малко по-малко да се грижиш за утрешния ден и следващия момент. Те няма да избягат, но ще ти съсипят и сегашното малко, което имаш. Напоследък този термин все повече изскача, сякаш сега откриваме топлата вода. А още Христос говори, "не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето" или "кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?", или за врабчетата и полските цветя, които никак не мислят как да се нахранят и напоят. Хубаво е и в контекст да видим всички тези мисли, за да не изпаднем в крайности.
Дали заради това си отношение датчаните са редовно в челната тройка на най-щастливите народи в света (те са на първи места и по други, по-определими фактори), не знам, това оставям на друг да определи (както и какво всъщност означава "щастлив народ"). Знам само, че като видя "хуга" около себе си, успявам не само да я разпозная, но и все повече да й се наслаждавам в пълнота и да се опитвам да я правя част от себе си.
Точно това правят за мен тези дни Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени с новия си албум "10 1/2". Не мога да им се наситя. От една страна защото 2-годишната ми дъщеря Ария иска непрестанно да слуша песните и да се провиква на всяка дълга гласна "О-о-о би-и-и ча-а-а" или "(а когато) ти-и-и-и-и" и за нея това е еманация на Музиката. От друга страна обаче защото тя усеща инстинктивно нещо, което и ние с майка й долавяме далеч по-съзнателно - че трябва за миг да спрем с грижите и да забавим скоростта, за да видим света спрял и да се насладим на мига, който Господ ни е подарил. Какъвто и да е той.
Това обаче не е всичко. Стефан винаги е бил силно отдаден на театралното изкуство. И за него всяка песен е постановка, в която излива душата си. Понякога от тази душа излиза тъмнина. Човеците сме така и никой сред нас не е юберменш. Най-често обаче след това рязко се появява лъч надежда. Но нищо в целия процес не остава скрито за слушателя, макар често метафорите да изискват силното въвличане и емоционално участие. Защото някои песни са пълна отдаденост на емоция, но други са форестгъмповско преминаване през историята в призмата на една душа. И изискват лично участие. Нещо като с Димо и П.И.Ф., но по много различен начин.
Стефан владее и нещо друго, което рязко го отличава от масата "изпълнители" у нас. Това е самоиронията. Умението да цитираш сам себе си, без да се самоизтъкваш, а тъкмо обратното - да покажеш, че знаеш прекрасно силните и слабите си страни - това е сила, която малцина притежават. Тя привлича другия и го прави съпричастен и по-внимателно. Затова аз бих призовал да слушаме повече и по-внимателно думите на Стефан. Те са без претенция, но са изстрадани, премислени и поетични.
И наистина, макар понякога да губим пътя, макар понякога да не намираме сила да се събере, тук никога, ама никога няма да изгубим няколко котви - това са неразривните връзки с:
Природата и морето. От китарата на плажа, през преминаващата нова звезда по брега, но намирането на забравения бряг с цвят зелен морето стои като лайтмотив със своя безкрай. Природата винаги е там - за тези, които я ценят и за тези, които не знаят какво да правят с нея. "10 1/2" е албум, който се слуша най-добре на път и сред природа.
Другия и себе си. Връзката с приятелите, с близките и най-вече със себе си като основа за изграждането на вътрешния ни свят. Пътуването през живота и изживяването на грешките, без които нямаше да съм това, което съм.
И, разбира се, Любовта. Бъдеща и минала, възможна и невъзможна, дълбока и плитка, лека като хелий и тежка като разполовен човек, дълга като вечността и застинала като безкрайна нощ. Една любов е океан и един живот не е живян, щом не си треперил за някого.
Фойерверк.
 |
| Снимка: Йоана Райчинова © |
Нищо в този албум обаче няма да е същото, ако не бяха тук и обичайните заподозрени. Групата задава тон и със своя опит, страст и владеене на музиката правят всичко при Стефан да изглежда по детински лесно. Стунджи, Еко, Миро и Иван Лечев са оставили своя отпечатък навсякъде, където са преминали - достатъчно е да споменем Подуене Блус Бенд, ФСБ, Елица Тодорова и песента Огън, Аморик или Сафо. Поотделно тези музиканти са работили и работят с най-големите не само на нашата сцена. Тука-там-там, тука-тука-там - днес те са заедно и творят нещо, което няма да е история, но винаги ще въздейства.
От корена на "хуга" идва и английската дума за "прегръдка" (hug). Стефан и заподозрените сякаш прегръщат света, като го превръщат в огледало на душата. В него всеки може не само да се намери, но и да се впусне в онзи огледален свят. Където навън е зима, но в теб е лято.
Стефан никога не е възприемал себе си като първо и само певец, като звезда на родния музикален небосклон. В различни периоди на живота си той се е захващал с театър, с театрална музика, с кино, с писане на стихове. Изкуството за него е единна цялост, която не се разчленява лесно. Но във всяко нещо, което прави, той влага страст като за последно. И когато Господ даде някому толкова разностранен талант, единственият правилен отговор е да го огледаш и да се стремиш към съвършенството с много труд и много себераздаване. Дори да ти идва отвътре. Тогава даваш на хората повече от надежда.
Докато има хора тук като него или Камен Донев, или Димо от ПИФ Територията ще е малко по-малко самотна. И повече "хуга".
