(Текстът е писан за сайта "Баница")
Улица “Баница” е чудесен пример за това, което екипът на сайта Баница се опитва да постигне - един разрез между миналото и бъдещето, в който днешното е застинало и взема по малко от задното и от предното. За да намери себе си. Където и да сме, където и да отиваме, където и да пребиваваме, все ще стигнем някъде, както казва Заека в Алиса. Въпросът винаги е къде. И премислянето на нашите посоки е сред прекрасните неща, които могат да ни се случат, защото ни дават възможност да знаем.
Улица “Баница” се сблъсква и свършва своя кратък път в ул “Ами Буе”. И това е повод да погледнем към още една личност, която оставя следа, намира пътища и познава себе си и другите. Ами Буе (на фр.: Ami Boué) е френски геолог (историята му в Уикипедия тук), поредният от плеядата чужденци, оставили следа в историята на България като един от изследователите на географията, фолклора, навиците и традициите ни.
Тръгваме по неговите стъпки… и се сблъскваме с днешните ни навици и новите ни традиции. Само на 260 метра от кръстовището с ул. “Баница” ставаме свидетели на причината София да бъде това хаотично и многоглаво грозновато чудовище, което е днес. Собственици на апартаменти, закупили свой дом с цената на лишения и труд, един ден излизат на балкона си - и гледката им е внезапно сменена. На мястото на малкото импровизирано паркингче до блока сега снага извисява внушителна сграда, стените на която се намират буквално на една ръка разстояние - само на 80 см от балконите на съседната сграда. А по закон се полагат 6 метра… В сградата вече се помещават медицински център, фирма за консултантска дейност и други, все така морални и етични професии. Проверете сами - на ул. “Ами Буе” 52.
Преди...
...и след
Ето и репортажа за това чудо на съвременния софийски прогрес, наречено корупция:
Значи разбираме, че информация за това строителство е имало някъде си в някакъв си кадастър, но тъй като не било постъпило обжалване в законовия срок, значи строителството може да започне. Това остава без коментар, тъй като е вече нашироко описано. „Става дума за градоустройство, което не е взело в предвид какво се случва в съседния имот. Направено е изцяло нарочно, за да може да се случи това, което се случва в момента. Това е един идиотски застроителен план. Всичкото това нещо, което е проектирано тука, включително и тези, които са се подписвали, те просто са правели щуротии. Абсурдно е,” коментира за bTV арх. Влади Калинов от контрола по строителството в ДАГ.
Двадесет години след като е изготвен, в Столична Община откриват, че градоустройственият план е и фалшифициран. „Когато започнахме да проучваме нещата, се оказа, че всъщност има сериозна разлика между двата плана,” допълни Влади Калинов.
Ами Буе обикаля най-затънтените краища на страната ни по време на турското робство и рядко, много рядко се сблъсква с подобни неща. Как се объркаха нещата, питам се? И има ли възможност за оправянето им?
Всъщност Ами Буе съвсем не е първият европеец, решил да проучи балканските държави по време на робството. Вече писах нашироко за Феликс Каниц, на когото е кръстена съседната успоредна улица. Но заслугата му е в неговата изчерпателност и изследване не само на географията, но и на фолклора, навиците и традициите на българите. Това откроява неговия труд, на който той посвещава няколко години.
Учението и етиката
Неговата история е идеалният пример как дори най-изпадналият човек може да стане велик, ако има нужната воля и жажда за живот. Ами Буе остава сирак, когато е едва на 10 години през 1804 г. и възможностите пред него не са много:
“може да стане просяк, монах или крадец,”
обичайните занимания за бедните деца по това време. Но шансът да печели лесни пари по нечестен начин не го блазни, макар за момента да няма никакви перспективи за нещо друго. Той обаче е убеден, че с цената на много усилия ще може да излезе от омагьосания кръг на бедността. Любознателността на самотното момче трогва негови роднини в Хамбург и те решават да му помогнат да завърши образованието си. Ами Буе надхвърля и най-големите им очаквания – той не само взема отлична диплома, но и получава възможността да учи в Женева, Париж и Лондон.
Свободата и морала
Неговият многопластов и проницателен поглед към страната ни е особено ценен в този период от 19 век, когато в Европа започват да набират сила движенията за солидарност към борбата за свобода на поробените народи. Всъщност съвсем лесно можем да се досетим, че Ами Буе е имал и други цели. Ето няколко документа, които ще ни помогнат да разберем какво се е случвало покрай неговите пътешествия. А ако погледнем маршрута на неговите пътувания, можем да си извадим и други изводи.
Експедициите му са извършени с френски държавни средства, винаги в присъствието на офицер от френската армия. Мисията на Ами Буе очевидно има и други задачи, свързани с интересите на френската дипломация и френската армия. Той прави много интересни предположения за значението, което могат да имат различни географски местности и райони при евентуални военни действия. Идеите му за значението на Шипченския проход се потвърждават напълно. Също прави заключения за политическото и икономическото положение, както и за етническия състав на местата – къде какво може да се очаква.
Ами Буе много правилно картира горното течение на река Искър като показва, че реката прорязва Стара планина не на изток от София, както е показано на старите карти, а на север от нея. Буе изследва средното течение на река Тунджа и вместо високите планини, нарисувани на старите карти открива хълмове и група ниски конични възвишения и "обръща" реките да текат на юг към Егейско море, а не на изток към Черно море. Освен това Буе доказва, че Стара планина не е свързана със Странджа планина.
Буе проследява цялото течение на река Марица като тук го очаква нов географски сюрприз. По съществуващите тогава карти реката тече в тясно дефиле със стръмни отвесни склонове, а Буе открива и оконтурява широката и плодородна Горнотракийска низина. Проследява северните и източни склонове на Родопите и установява, че планината завършва на 20-30 км западно от река Марица.
Ето например неговото описание на Видин:
Укрепеният град Видин има красив изглед с 20-те си минарета. Просторни каменни двуетажни сгради принадлежат на пашата и са разположени на малко възвишение. Около повечето къщи има китни дървета. Там се вижда нещо като замък с малки кули. Този търговски град наброява повече от 20 000 души, между които има много българи и власи. По Дунава винаги са спрели големи ладии. Срещу града в Дунава има един остров. Видин е център на доста голям пашалък, в който има 12-13 паланки и дори 5 града — Видин, Никополи, Плевна, Ловча и Шистова. Населението му е преобладаващо българско, но малка част от тези българи в сравнение с останалите са мохамедани и значителен брой са римокатолици. Азиатските турци изчезват почти сред тази славянска маса. Броят на това население достига около 200-300 хиляди души. Освен в четирите града главните аяни са и в следните паланки: Раова, Вичедрина, Джибра-Паланка, Азер-Паланка, Белоградчик, Дриновац, Мелковац, Враца, Каменопол, Пирсник, Чипровац, Сирищник, Берковац, Викрар и Извор.
По-късно обаче Ами става истински приятел на България и издава многотомен труд, издаден във Виена, вече с австрийски държавни пари, към който включва обстойна карта на реки, градове и етноси. Най-големият му принос е картографирането на българската етническа територия, което друг не е правил до този момент. Буе е наистина влюбен в тази страна.
Изключително подробно и увлекателно описание на пътуванията и на наследството му тук.
А тук са неговите впечатления от България и местата, които е посетил.
На картата: Славянските народи българи и сърби са дадени с еднакъв цвят. Българската етническа граница според Ами Буе се очертава от градовете Созопол, Адрианопол, Гюмюрджина, Серес, Солун, Енидже Вардар и Кастория (Костур), Гърция). Градовете Битоля, Охрид и Скопие също са включени в българската етническа територия.
Колко са българите на брой, не е лесно да ся определи ... Ами Буе казва, че българи има четири милиона и половина. Във Виенският лист „Вандерер" казано е, че в Турция има 6 030 000, а с онези в Сърбия и Румъния броят ся 6 620 000 души. На 1844 год. турското правителство заповяда да ся преброи народът и тогаз наброили, както казват, всичко само 4 милиона. Но и да не земе человек наум, че туй е било първо изброявание на народа в Турско и че както ся вижда, на брой са зети само мъжки глави, а жените са само от око изброени и написани, ще да види, че горният брой е изваден ненадеждно. А този брой кажи, че пресяват и самите най-нови званични придирвания, според които ся потвърдява, че в България, Тракия и Македония живеят 5 875 000 българи.
От всичко това излязва, че е най-близо до истината, който земе броят на българите от 6 милиона и нещо повече...
„Народите в Турско“ Петко Славейков, в сп. “Читалище”, кн. 18-21 от 1871 г.
Днес българите сме неизвестен брой. И сме пръснати из целия свят, в неизброими множества. Дори Буе не би могъл да направи обиколка, която да каже докъде сме се разпрострели. Но за сметка на това ние сме забравили Ами Буе и неговите посоки. Забравили сме, че можем да имаме принос там, където сме. Забравили сме, че имаме пример как мястото, на което сме поставени, може да служи за добро.
А върху неговото име се водят междусъседски войни, нарушават се всякакви норми, забравя се доброто име. Дали ще доживеем подобни свади да бъдат решавани с добра воля, а където няма такава - с една работеща съдебна система? Не знам. Някои от нас няма да изчакат да видят лично и ще си заминат. Жалко само, че всичко това се случва на място, където кривините ни потъпкват едни прекрасни описани нрави и една народопсихология, която е била за пример в цяла Европа.
Затова в същото време улицата на Ами Буе е и едно трезво припомняне на България такава, каквато е. Опияняващо красива, неземно богата, неслучайно наречена "земен рай". Но за съжаление това само не е достатъчно. Необходимо е да положим много труд от страна на всеки един от нас, за да я извоюваме обратно. Независимо къде се намираме, защото ние носим посланието за България както сред дрязгите на улица "Ами Буе", така и в лондонското Сити и в бедняшките квартали на Милано. Да завием обратно по улица “Баница” и там някъде, около номер 2 и останалото пространство до него, да намерим корените си.
Дано Бог ни помага.
ул. "Баница", сн. М. Райчинов
